[1] Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си.
[2] Или ако се допре до нещо нечисто, било труп на нечисто животно или труп на нечист добитък, или труп на нечисто влечуго, дори без да е знаел за това, той пак ще е нечист и виновен.
[3] Или ако някой се докосне до каквато и да било човешка нечистота, която осквернява, макар и да го е сторил неволно, когато узнае за това, ще бъде виновен.
[4] Или ако се закълне необмислено и каже, че ще извърши нещо, без да знае дали то е лошо или добро, както става обикновено при хора, които необмислено дават клетва, когато после узнае, той ще бъде виновен за това.
[5] А когато стане виновен за някое от тези неща, нека да изповяда онова, в което е съгрешил.
[6] И да принесе на Господа жертва за вина – дребен добитък, овца или коза, заради греха, който е извършил; и свещеникът ще го очисти от греха му.
[7] Но ако няма средства да принесе овца за греха, който е извършил, нека принесе на Господа две гургулици или два млади гълъба – в жертва за грях и за всеизгаряне.
[8] Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо жертвата за грях, като пречупи главата от шията ѝ, но да не я отделя;
[9] и да поръси от кръвта на жертвата за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди в подножието на жертвеника; това е жертва за грях,
[10] а другата жертва да изгори за всеизгаряне според наредбите. Така свещеникът ще го очисти от греха, който е извършил, и ще му се прости.
[11] Но ако няма средства да принесе две гургулици или два млади гълъба, нека принесе за това, за което е съгрешил, една десета от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да не го полива с елей и да не слага върху него тамян, защото това е жертва за грях.
[12] И да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да го изгори на жертвеника в жертва на Господа; това е жертва за грях.
[13] Така свещеникът ще го очисти от греха му, който е извършил в някой от тези случаи, и ще му се прости; а останалото принадлежи на свещеника, както хлебният принос“.“
[14] Господ каза още на Мойсей:
[15] „Ако някой наруши закона и неволно съгреши относно посветените вещи на Господа, нека за вината си да принесе на Господа овен без недостатък от стадото си като жертва за вина; а стойността да се определи в сребърни сикли, както обикновено, съобразно сикъла на светилището.
[16] За посветени вещи, относно които е съгрешил, да заплати, като прибави още една пета, и да даде това на свещеника; и свещеникът ще го очисти чрез овена, принесен в жертва за вина, и ще му се прости.
[17] Ако някой съгреши и извърши нещо против заповедите на Господа, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и поеме върху себе си грях,
[18] нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, както обикновено; и свещеникът ще го очисти от това, което е сторил поради незнание, и ще му се прости.
[19] Това е жертва за вина, защото без съмнение той е съгрешил пред Господа.“
[20] И Господ каза на Мойсей:
[21] „Ако някой съгреши или извърши престъпление пред Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено като залог, или откраднато, или го изнуди за нещо,
[22] или намери нещо изгубено и отрече това, или се закълне лъжливо за нещо, което е грях, ако хората го извършват,
[23] тогава ако е съгрешил и стане виновен, нека да върне откраднатото или отнетото чрез неправда, или повереното му, или изгубеното, което е намерил,
[24] или всичко онова, за което лъжливо се е заклел; нека да го върне в пълен размер и към това да прибави една пета; и да го даде на онзи, на когото принадлежи, в деня когато принася жертва за вина.
[25] Заради вината си да принесе на Господа при свещеника жертва за вина, както обикновено – овен без недостатък от стадото;
[26] свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му се прости, каквото и да е сторил, за всичко, в което се е провинил.“