[1] Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.
[2] И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“
[3] Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него.
[4] Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи.
[5] Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“
[6] Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия
[7] и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.
[8] А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп, казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“
[9] Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“
[10] Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“
[11] Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: „Иди в къпалнята Силоам и се умий.“ Отидох и като се умих, прогледнах.“
[12] Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“
[13] Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите.
[14] А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите.
[15] Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“
[16] Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им.
[17] Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“
[18] Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия
[19] и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“
[20] Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.
[21] А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“
[22] Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос.
[23] Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“
[24] Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“
[25] А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно – че бях сляп, но сега виждам.“
[26] Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“
[27] Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“
[28] А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици.
[29] Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“
[30] В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите.
[31] А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля.
[32] Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп.
[33] Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“
[34] В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове – ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.
[35] Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“
[36] Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“
[37] Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“
[38] А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.
[39] Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“
[40] Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“
[41] Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: „Виждаме“. Затова грехът ви остава.“