[1] А Иисус отиде на Елеонската планина.
[2] Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.
[3] Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,
[4] казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.
[5] А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“
[6] Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание.
[7] И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
[8] И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
[9] А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.
[10] Като се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“
[11] Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
[12] Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“
[13] Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“
[14] В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.
[15] Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.
[16] И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.
[17] А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.
[18] Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“
[19] Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“
[20] Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
[21] Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“
[22] Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“
[23] А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.
[24] Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“
[25] Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.
[26] Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“
[27] Те не разбраха, че им говореше за Отец.
[28] Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.
[29] И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
[30] Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
[31] Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте истински Мои ученици
[32] и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
[33] Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“
[34] Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.
[35] Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.
[36] И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
[37] Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.
[38] Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“
[39] В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.
[40] А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.
[41] Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“
[42] Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.
[43] Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.
[44] Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.
[45] А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
[46] Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?
[47] Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
[48] Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“
[49] Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.
[50] Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.
[51] Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“
[52] Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“
[53] Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“
[54] Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.
[55] Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.
[56] Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“
[57] Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“
[58] Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм отпреди да се роди Авраам.“
[59] Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.