[1] „Истината, истината ви казвам: този, който влиза в овчата кошара не през вратата, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.
[2] А който влиза през вратата, пастир е на овцете.
[3] На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му. Той зове овцете си по име и ги извежда.
[4] Когато изведе овцете си, върви пред тях и овцете вървят след него, понеже познават гласа му.
[5] След чужд човек не вървят, а бягат от него, понеже не познават гласа на чуждите.“
[6] Иисус им каза тази притча, но те не разбраха за какво им говореше.
[7] Иисус отново им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм вратата към овцете.
[8] Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници. Но овцете не ги послушаха.
[9] Аз съм вратата. Който влезе през Мене, ще се спаси. Той ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.
[10] Крадецът идва, само за да открадне, да заколи и да изтреби. Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие.
[11] Аз съм Добрият пастир. Добрият пастир отдава живота си за овцете.
[12] А наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, вижда, че идва вълкът, оставя овцете и бяга. А вълкът ги разграбва и разпръсва,
[13] защото той е наемник и не го е грижа за овцете.
[14] Аз съм Добрият пастир и познавам Своите Си, и Своите Ме познават.
[15] Както Отец познава Мене, тъй и Аз познавам Отец. И живота Си отдавам за овцете.
[16] Имам и други овце, които не са от тази кошара, и тях трябва да поведа. Те ще чуят гласа Ми и ще стане едно стадо с един Пастир.
[17] Затова Отец Ме обича, защото Аз отдавам живота Си, за да го получа пак.
[18] Никой не Ми го отнема, но Аз Сам по Своя воля го отдавам. Имам власт да го отдам и власт имам пак да го получа. Тази заповед получих от Моя Отец.“
[19] Заради тези думи пак избухна спор между юдеите.
[20] Много от тях казваха: „Бяс има и е обезумял. Защо Го слушате?“
[21] Други казваха: „Това не са думи на бесен – може ли бяс да отваря очи на слепи?“
[22] Беше зима и в Йерусалим се празнуваше празникът Обновление.
[23] Иисус се движеше из Соломоновия притвор на храма.
[24] Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни открито.“
[25] Иисус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които Аз върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.
[26] Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овце, както ви казах.
[27] Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене.
[28] Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми.
[29] Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец.
[30] Аз и Отец сме едно.“
[31] Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
[32] Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“
[33] Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“
[34] Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
[35] Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши,
[36] на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: „Богохулстваш“, защото рекох: „Аз съм Божий Син“?
[37] Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
[38] ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“
[39] Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им
[40] и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там.
[41] Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“
[42] И там мнозина повярваха в Него.