[1] И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава –
[2] въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му,
[3] Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.
[4] Но трябваше да мине през Самария.
[5] И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
[6] Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа.
[7] Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“
[8] Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
[9] Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“
[10] Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“
[11] Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода?
[12] Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“
[13] Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее,
[14] а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“
[15] Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“
[16] Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“
[17] Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“,
[18] защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“
[19] Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.
[20] Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“
[21] Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.
[22] Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите.
[23] Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.
[24] Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“
[25] Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“
[26] Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
[27] В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“
[28] Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:
[29] „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“
[30] Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.
[31] Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“
[32] Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
[33] Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“
[34] Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело.
[35] Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва!
[36] Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.
[37] Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене.
[38] Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“
[39] И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“
[40] Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена.
[41] Тогава много повече хора повярваха заради думите Му
[42] и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“
[43] А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
[44] Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си.
[45] И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника.
[46] Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум.
[47] Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране.
[48] А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
[49] Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“
[50] Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде.
[51] А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“
[52] А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“
[53] Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха.
[54] А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.