[1] След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му.
[2] А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
[3] Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие.
[4] А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“
[5] Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
[6] Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
[7] Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“
[8] Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“
[9] Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“
[10] А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
[11] Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
[12] Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го
[13] и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник.
[14] А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
[15] След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.
[16] Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър.
[17] Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“
[18] А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
[19] А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.
[20] Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място.
[21] Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“
[22] Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“
[23] Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“
[24] Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа.
[25] А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“
[26] Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“
[27] Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
[28] Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.
[29] Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“
[30] Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“
[31] Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“
[32] Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.
[33] Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“
[34] Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“
[35] Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“
[36] Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“
[37] Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“
[38] Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“ И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него.
[39] Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“
[40] Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.