[1] След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро.
[2] Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните.
[3] Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си.
[4] А наближаваше юдейският празник Пасха.
[5] Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“
[6] Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи.
[7] Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“
[8] Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза:
[9] „Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“
[10] Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди.
[11] Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше.
[12] А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“
[13] И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли.
[14] Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“
[15] А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.
[16] А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото,
[17] влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях.
[18] Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
[19] След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.
[20] Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“
[21] Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.
[22] На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.
[23] Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.
[24] А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.
[25] И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
[26] Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
[27] Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“
[28] Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“
[29] Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
[30] А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш?
[31] Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“
[32] Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.
[33] Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“
[34] А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“
[35] Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
[36] Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.
[37] Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя,
[38] защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
[39] А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
[40] Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.“
[41] Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“,
[42] и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“
[43] Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си.
[44] Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден.
[45] У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене.
[46] Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец.
[47] Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.
[48] Аз съм хлябът на живота.
[49] Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.
[50] А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.
[51] Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
[52] Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“
[53] А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.
[54] Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.
[55] Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.
[56] Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него.
[57] Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене.
[58] Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
[59] Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.
[60] Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“
[61] Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?
[62] А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?
[63] Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
[64] Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.
[65] И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
[66] Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.
[67] А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“
[68] Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.
[69] И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог.“
[70] Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“
[71] Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.