[1] Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
[2] Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.
[3] Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото.
[4] А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече:
[5] „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“
[6] Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там.
[7] Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми.
[8] Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“
[9] Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
[10] А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар,
[11] защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.
[12] На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим,
[13] взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“
[14] А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
[15] „Не бой се, дъще Сионова! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“
[16] Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него.
[17] Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото.
[18] Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо.
[19] А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“
[20] Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини.
[21] Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“
[22] Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.
[23] Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.
[24] Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.
[25] Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
[26] Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
[27] Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох – за този час.
[28] Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“
[29] А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“
[30] Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.
[31] Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън.
[32] И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“
[33] А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
[34] Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“
[35] Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
[36] Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
[37] Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
[38] за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“
[39] Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още:
[40] „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“
[41] Това каза Исаия, когато беше видял славата Му и беше говорил за Него.
[42] Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
[43] защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
[44] А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил.
[45] Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил.
[46] Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене.
[47] Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
[48] Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден.
[49] Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя.
[50] И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“