[1] Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта.
[2] А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.
[3] Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“
[4] Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“
[5] А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.
[6] Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.
[7] След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“
[8] Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“
[9] Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
[10] А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
[11] Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“
[12] Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“
[13] Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.
[14] Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.
[15] Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“
[16] Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“
[17] Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.
[18] А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.
[19] Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат.
[20] Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.
[21] Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
[22] Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“
[23] Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“
[24] Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“
[25] Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее.
[26] Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“
[27] Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“
[28] Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“
[29] Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.
[30] Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.
[31] Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.
[32] А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
[33] Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано
[34] рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“
[35] Иисус се просълзи.
[36] Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“
[37] Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
[38] Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.
[39] Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“
[40] Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
[41] Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
[42] Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“
[43] След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“
[44] И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
[45] Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.
[46] А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.
[47] Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.
[48] Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“
[49] Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,
[50] нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“
[51] Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа;
[52] и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.
[53] И от този ден те се сговориха да Го убият.
[54] Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.
[55] Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.
[56] Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“
[57] А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.