[1] След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим.
[2] А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения.
[3] В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани.
[5] Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
[6] Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“
[7] Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“
[8] Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“
[9] Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
[10] Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“
[11] Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“
[12] Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“
[13] Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място.
[14] След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“
[15] Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели.
[16] Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият, понеже вършеше такива неща в събота.
[17] А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“
[18] Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
[19] Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът.
[20] Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите.
[21] Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска.
[22] Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина,
[23] за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил.
[24] Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
[25] Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
[26] Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си.
[27] И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки.
[28] Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас
[29] и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.
[30] Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.
[31] Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
[32] Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене.
[33] Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината.
[34] Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие.
[35] Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.
[36] Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил.
[37] И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда.
[38] И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил.
[39] Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене.
[40] Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
[41] Аз не търся да получа слава от хората,
[42] но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога.
[43] Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете.
[44] Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.
[45] Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате.
[46] Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
[47] Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“