[1] В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.
[2] То беше в началото у Бога.
[3] Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало.
[4] У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците.
[5] И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.
[6] Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога.
[7] Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него.
[8] Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.
[9] Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек.
[10] Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна.
[11] То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха.
[12] А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца.
[13] Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.
[14] И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца.
[15] Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: „Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене“.“
[16] От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат,
[17] защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.
[18] Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е у Отец, Той ясно Го разкри.
[19] Ето това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Ти кой си?“
[20] Той изповяда и не отказа да отговори, а заяви: „Аз не съм Христос.“
[21] Тогава го попитаха: „Кой си ти? Илия ли си?“ Йоан им отговори: „Не съм.“ Пак попитаха: „Ти ли си Пророкът?“ А той отговори: „Не съм.“
[22] И го запитаха: „Кажи кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни изпратили! Какво ти казваш за себе си?“
[23] Той рече: „Аз съм гласът на викащия в пустинята: Пригответе пътя за Господа! – както е казал пророк Исаия.“
[24] А питащите бяха изпратени от фарисеите.
[25] И те го попитаха: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?“
[26] Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
[27] Този е, Който идва след мене. Той ме превъзхожда и аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“
[28] Това стана във Витавара отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.
[29] На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: „Ето Божия Агнец, Който взема греха на света.
[30] Този е, за Когото казах: „След мене идва Мъж, Който ме превъзхожда, защото съществуваше преди мене.“
[31] И аз не Го знаех, но затова дойдох да кръщавам с вода, за да стане известен на Израил.“
[32] Тогава Йоан свидетелстваше, като казваше: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб и да остава над Него.
[33] Аз не Го знаех, но Този, Който ме изпрати да кръщавам с вода, ми рече: „Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух.“
[34] И видях това и свидетелствам, че Този е Синът Божий.“
[35] На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си.
[36] И когато съгледа Иисус да минава, каза: „Ето Божия Агнец!“
[37] Двамата ученици чуха какво каза той и последваха Иисус.
[38] А Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, каза им: „Какво искате?“ Те Му отговориха: „Рави“ – което значи „Учителю“ – „къде живееш?“
[39] Той им отговори: „Елате и вижте.“ Те отидоха с Него и видяха къде живее. И останаха при Него през този ден. Беше около четири часа след обяд.
[40] Единият от двамата, които чуха за Иисус от Йоан и Го последваха, беше Андрей, братът на Симон Петър.
[41] Той пръв намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месия“, което в превод значи „Христос“.
[42] И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и рече: „Ти си Симон, син на Йона. Ти ще се наречеш Кифа“, което значи Петър.
[43] На другия ден Иисус пожела да отиде в Галилея. Той намери Филип и му каза: „Следвай Ме!“
[44] А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.
[45] Филип намери Натаниил и му каза: „Намерихме Иисус, син на Йосиф, от Назарет, за Когото Мойсей писа в Закона, а също и пророците.“
[46] А Натаниил му каза: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ Филип му отговори: „Ела и виж!“
[47] Иисус видя да идва при Него Натанаил и каза за него: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.“
[48] Натанаил Го запита: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори: „Преди да те повика Филип, Аз те видях, когато беше под смокинята.“
[49] Натанаил отговори: „Учителю, Ти си Божият Син! Ти си Израилевият Цар!“
[50] Иисус в отговор му каза: „Затова ли повярва, понеже ти казах, че те видях под смокинята? Ще видиш по-големи неща от това.“
[51] И добави: „Истината, истината ви казвам: отсега нататък ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Сина човешки.“