[1] И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
[2] Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
[3] Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
[4] Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
[5] Докле съм в света, светлина съм на света.
[6] Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
[7] и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
[8] А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
[9] Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
[10] Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
[11] Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
[12] Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
[13] Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
[14] А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
[15] Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
[16] Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
[17] Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
[18] Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
[19] и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
[20] Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
[21] а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
[22] Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
[23] Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
[24] Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
[25] Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
[26] Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
[27] Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
[28] А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
[29] Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
[30] Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
[31] Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
[32] Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
[33] Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
[34] Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
[35] Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
[36] Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
[37] Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
[38] А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
[39] А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
[40] Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
[41] Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.