[1] После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
[2] Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
[3] Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
[4] Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
[5] Защото нито братята Му вярваха в Него.
[6] На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
[7] Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
[8] Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
[9] Това като им каза, остана си в Галилея.
[10] Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
[11] А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
[12] И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
[13] Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
[14] Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
[15] И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
[16] Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
[17] който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
[18] Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
[19] Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
[20] Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
[21] Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
[22] Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
[23] Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
[24] Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
[25] Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
[26] Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
[27] Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
[28] Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
[29] Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
[30] Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
[31] И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
[32] Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
[33] А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
[34] ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
[35] А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
[36] Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
[37] А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
[38] Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
[39] Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
[40] Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
[41] Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
[42] Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
[43] И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
[44] А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
[45] Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
[46] Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
[47] Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
[48] Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
[49] Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
[50] Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
[51] осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
[52] Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
[53] И всеки си отиде у дома си.