[1] Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
[2] И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
[3] Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
[4] стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
[5] после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
[6] Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
[7] Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
[8] Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
[9] Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
[10] Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
[11] Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
[12] А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
[13] Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
[14] И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
[15] Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
[16] Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
[17] Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
[18] Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“.
[19] Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.
[20] Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
[21] Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
[22] Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
[23] А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
[24] Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
[25] Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
[26] Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
[27] И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
[28] Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
[29] А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.
[30] Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
[31] Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
[32] Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
[33] Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
[34] Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
[35] По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
[36] Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
[37] Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
[38] Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.