[1] След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
[2] Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
[3] Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
[4] И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
[5] А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
[6] А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
[7] Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
[8] Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
[9] тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
[10] Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
[11] Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
[12] И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
[13] И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
[14] Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
[15] А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
[16] Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
[17] и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
[18] Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
[19] И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
[20] Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
[21] Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
[22] На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
[23] При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
[24] И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
[25] И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
[26] Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
[27] Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
[28] Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
[29] Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
[30] А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
[31] Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.
[32] А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
[33] Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
[34] А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
[35] Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
[36] Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
[37] Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
[38] защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
[39] А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
[40] Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
[41] Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
[42] И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
[43] Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
[44] Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
[45] У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
[46] Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
[47] Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
[48] Аз съм хлябът на живота.
[49] Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
[50] а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
[51] Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
[52] Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
[53] А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
[54] Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
[55] Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
[56] Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
[57] Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
[58] Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
[59] Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
[60] Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
[61] Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
[62] Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?
[63] Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
[64] Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
[65] И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
[66] От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
[67] Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
[68] Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
[69] и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
[70] Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
[71] Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.