[1] Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
[2] (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
[3] Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
[4] Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
[5] А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
[6] А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
[7] След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
[8] Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
[9] Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
[10] а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
[11] Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
[12] Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
[13] Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
[14] Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
[15] ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
[16] Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
[17] Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
[18] А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
[19] и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
[20] Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
[21] Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
[22] Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
[23] Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
[24] Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
[25] Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
[26] И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
[27] Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
[28] Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
[29] Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
[30] (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
[31] Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
[32] А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
[33] Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
[34] и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
[35] Иисус се просълзи.
[36] Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
[37] Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
[38] А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
[39] Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
[40] Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
[41] Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
[42] Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
[43] Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
[44] И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
[45] Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
[46] А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
[47] Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
[48] Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
[49] Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
[50] нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
[51] И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
[52] и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
[53] От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
[54] Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
[55] Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
[56] Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
[57] А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.