[1] Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
[2] Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
[3] Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
[4] Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
[5] защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
[6] Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
[7] А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
[8] Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
[9] Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
[10] А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
[11] защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
[12] На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
[13] взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
[14] А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
[15] „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
[16] Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
[17] Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
[18] Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
[19] А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
[20] Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
[21] те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
[22] Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
[23] Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
[24] Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
[25] Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
[26] Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
[27] Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
[28] Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
[29] А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
[30] Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
[31] Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
[32] И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
[33] А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
[34] Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
[35] Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
[36] Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
[37] Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
[38] за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“
[39] Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
[40] „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.
[41] Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
[42] Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
[43] защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
[44] А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
[45] и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
[46] Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
[47] И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
[48] Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
[49] Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
[50] И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.