[1] Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
[2] а който влиза през вратата, пастир е на овците:
[3] нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
[4] и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
[5] подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
[6] Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
[7] Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
[8] Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
[9] Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
[10] Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
[11] Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
[12] а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
[13] Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
[14] Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
[15] Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
[16] Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
[17] Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
[18] Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
[19] Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
[20] И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
[21] Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
[22] И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
[23] И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
[24] Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
[25] Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
[26] Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
[27] Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
[28] и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
[29] Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
[30] Аз и Отец едно сме.
[31] Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
[32] Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
[33] Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
[34] Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
[35] Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
[36] на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
[37] Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
[38] ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
[39] Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
[40] и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
[41] Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
[42] И мнозина там повярваха в Него.