[1] Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
[2] А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
[3] Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
[4] А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
[5] Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
[6] И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
[7] Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
[8] Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
[9] за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.
[10] А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
[11] Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
[12] Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
[13] и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
[14] А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
[15] След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
[16] А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
[17] Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
[18] А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
[19] А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
[20] Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
[21] Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
[22] Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
[23] Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?
[24] Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
[25] А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
[26] Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
[27] Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
[28] Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
[29] Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
[30] Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
[31] Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
[32] за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
[33] Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
[34] Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
[35] Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
[36] Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
[37] А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
[38] Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
[39] Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
[40] Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник.