[1] Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,
[2] – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –
[3] остави Иудея и отиде пак в Галилея.
[4] А трябваше да мине Той през Самария.
[5] И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
[6] Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
[7] Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.
[8] Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
[9] Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
[10] Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
[11] Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
[12] Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
[13] Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
[14] а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
[15] Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
[16] Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
[17] Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
[18] защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
[19] Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
[20] Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
[21] Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
[22] Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
[23] Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
[24] Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
[25] Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
[26] Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
[27] В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
[28] Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
[29] дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
[30] Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
[31] Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
[32] Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
[33] Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
[34] Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
[35] Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
[36] Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
[37] Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
[38] Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
[39] И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
[40] Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
[41] И още по-много народ повярва поради словото Му.
[42] А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
[43] А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
[44] Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.
[45] Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.
[46] И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
[47] Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
[48] А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
[49] Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
[50] Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
[51] Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
[52] А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
[53] Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
[54] Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.