[1] Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
[2] че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
[3] Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;
[4] които са израилтяни, на които 'принадлежат' осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;
[5] чиито са и отците, и от които 'се роди' по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
[6] Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
[7] нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", 'каза Бог', "ще се наименува твоето потомство".
[8] Значи, не чадата, 'родени' по плът, са Божии чада; но чадата, 'родени' според обещанието се считат за потомство.
[9] Защото това беше нещо обещано, 'понеже каза': "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
[10] И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, 'сиреч', от нашия отец Исаака,
[11] макар че 'близнаците' не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
[12] рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
[13] както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
[14] И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
[15] Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
[16] И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
[17] Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".
[18] И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
[19] На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
[20] Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
[21] Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена 'употреба'?
[22] А 'какво ще кажем', ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, 'предмети' на гнева Си, приготвени за погибел,
[23] и 'е търпял', за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, 'предмети' на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -
[24] над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
[25] както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";
[26] И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
[27] А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, 'Само' остатък' от тях' ще се спаси;
[28] Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] 'от Него'", Като го извърши и свърши скоро.
[29] И както Исаия е казал 'в' по-предишно 'място: '"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".
[30] И тъй, какво да кажем? 'Това', че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
[31] а Израил, който търсеше закон за 'придобиване' правда, не стигна до такъв закон.
[32] Защо? затова, че не 'го търси' чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който 'хората' се спъват;
[33] както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".