Skip to content
Opens in a new window

[1] И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

[2] посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

[3] И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

[4] а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

[5] А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

[6] Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

[7] Защото едва ли ще се намери някой да умре 'даже' за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

[8] Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

[9] Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

[10] Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече 'сега', като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

[11] И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

[12] Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

[13] (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

[14] при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

[15] но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

[16] нито е дарбата, каквато 'бе съдбата', чрез съгрешението на един; защото съдбата 'беше' от един 'грях' за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

[17] защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, 'сиреч' правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

[18] и тъй, както чрез едно прегрешение 'дойде' осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело 'дойде' на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

[19] Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

[20] А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

[21] така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

Римляни — Chapters