[1] Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].
[2] Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
[3] Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог 'го извърши' като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и 'в жертва' за грях, и осъди греха в плътта,
[4] за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
[5] Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.
[6] Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
[7] Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
[8] и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
[9] Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
[10] Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
[11] И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
[12] И тъй, братя, ние имаме длъжност, 'обаче', не към плътта, та да живеем плътски.
[13] Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
[14] Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
[15] Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
[16] 'Така' самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
[17] И ако 'сме' чада то 'сме' и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с 'Него', да се и прославяме заедно с 'Него'.
[18] Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
[19] Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването 'ни като' Божии синове.
[20] Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
[21] с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, 'и ще премине' в славната свобода на Божиите чада.
[22] Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
[23] И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, 'сиреч', изкупването на нашето тяло.
[24] Защото с 'тая' надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда 'изпълнена', не е 'вече' надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
[25] Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
[26] Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в 'нашите' неизговорими стенания;
[27] а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията 'воля'.
[28] Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според 'Неговото' намерение.
[29] Защото, които предузна, тях и предопредели 'да бъдат' съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
[30] а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
[31] И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
[32] Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
[33] Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
[34] Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
[35] Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
[36] ('защото', както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").
[37] Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
[38] Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
[39] нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.