[1] Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията 'му',
[2] Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб 'във вярата, яде само' зеленчук.
[3] Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
[4] Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
[5] Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден 'еднакво'. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
[6] Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
[7] Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
[8] Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
[9] Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
[10] И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
[11] Защото е писано: - "'Заклевам се' в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".
[12] И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
[13] Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
[14] Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
[15] Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
[16] Прочее, да се не хули това, което вие 'считате' за добро,
[17] Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
[18] Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
[19] И тъй, нека търсим това, което 'служи' за мир и за взаимно назидание.
[20] Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си 'причинява' съблазън.
[21] Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито 'да сториш нещо', чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
[22] Вярата, която имаш 'за тия неща', имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
[23] Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не 'яде' от убеждение; а всичко, което не 'става' от убеждение, е грях.