[1] Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото 'власти' има, те са отредени от Бога.
[2] Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
[3] Защото владетелите не 'причиняват' страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
[4] понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за 'докарване' гняв, върху този, който върши зло.
[5] Затова нужно е да се покорявате не само поради 'страх от' гнева, но и заради съвестта.
[6] Понеже за тая причина и данък плащате. Защото 'владетелите' са Божии служители, които постоянно се занимават с тая 'длъжност'.
[7] Отдавайте на всички дължимото: комуто 'се дължи' данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
[8] Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
[9] Понеже 'заповедите': "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
[10] Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
[11] И това 'вършете' като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато 'изпърво' повярвахме.
[12] Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
[13] Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
[14] Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.