[1] Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
[2] Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
[3] Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
[4] Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
[5] Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се 'съединим' и чрез възкресение подобно на Неговото;
[6] като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с 'Него', за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
[7] Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
[8] Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,
[9] знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
[10] Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее 'го' за Бога.
[11] Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
[12] И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
[13] Нито представяйте 'телесните' си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и 'телесните' си части на Бога като оръдия на правдата.
[14] Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
[15] Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
[16] Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
[17] Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
[18] и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
[19] (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте 'телесните' си части 'като' слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва 'още' беззаконие, така сега предайте частите си 'като' слуги на правдата, която докарва светост.
[20] Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
[21] Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.
[22] Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод 'това, че отивате' към светост, на която истината е вечен живот.
[23] Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.