Skip to content
Opens in a new window

[1] Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

[2] Много във всяко отношение, а първо, защото на 'юдеите' се повериха Божествените писания.

[3] Понеже, ако някои бяха без вяра, що 'от това?' тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

[4] Да не бъде! но Бог нека бъде 'признат за' верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

[5] Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

[6] Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

[7] Обаче, 'казваш ти', ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

[8] И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние 'така' говорим). На такива осъждането е справедливо.

[9] Тогава що 'следва'? Имаме ли ние някакво предимство 'над езичниците'? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

[10] Както е писано: - "Няма праведен ни един;

[11] Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

[12] Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

[13] "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

[14] "Техните уста са пълни с клевета и горест".

[15] "Нозете им бързат да проливат кръв;

[16] Опустошение и разорение има в пътищата им;

[17] И те не знаят пътя на мира",

[18] "Пред очите им няма страх от Бога".

[19] А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

[20] Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела 'изисквани' от закона, понеже чрез закона 'става само' познаването на греха.

[21] А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

[22] сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

[23] Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

[24] а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

[25] Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. 'Това стори' за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

[26] за да покаже, 'казвам' правдата Си в настоящето време, 'та да се познае', че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

[27] И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? 'чрез закона' на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

[28] И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

[29] Или Бог е 'Бог' само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците 'е'.

[30] Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

[31] Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни — Chapters