[1] И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?
[2] Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
[3] Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
[4] А на този, който върши 'дела', наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
[5] а на този, който не върши 'дела', а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра 'му' се вменява за правда.
[6] Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -
[7] "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;
[8] Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
[9] Прочее, това блаженство 'само' за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".
[10] то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
[11] И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,
[12] и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
[13] Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
[14] Защото, ако са наследници тия, които 'се облягат' на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
[15] понеже законът докарва, 'не обещание', а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
[16] Затова 'наследството' е от вяра, за 'да бъде' по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се 'обляга' на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
[17] (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
[18] 'Авраам', надявайки се без 'да има причина за' надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
[19] Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, 'вземаше пред вид' и мъртвостта на Сарината утроба, -
[20] обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
[21] уверен, че това, което е обещал 'Бог', Той е силен да го изпълни.
[22] Затова му се вмени за правда.
[23] Това пък, че му се вмени 'за правда', не се написа само за него,
[24] но и за нас, на които ще се вменява 'за правда', като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,
[25] Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.