[1] Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш 'другиго'; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
[2] А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
[3] И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
[4] Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост 'е назначена да' те води към покаяние?
[5] а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
[6] Който ще въздаде на всеки според делата му:
[7] вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
[8] а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
[9] скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, 'после' и на гърка,
[10] а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, 'после' и на гърка.
[11] Понеже Бог не гледа на лице.
[12] Защото тия, които са съгрешили без 'да имат' закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
[13] Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
[14] (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което 'се изисква' от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
[15] по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
[16] в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните 'дела' на човеците според моето благовестие.
[17] Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
[18] знаеш 'Неговата воля', и разсъждаваш между различни' мнения', понеже се учиш от закона;
[19] 'ако' при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
[20] наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
[21] тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
[22] Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
[23] Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
[24] 'Питам това', защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
[25] Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
[26] И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
[27] и оня, който 'остане' в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан 'закон' и обрязване, но си престъпник на закона?
[28] Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
[29] но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.