[1] Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
[2] Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
[3] Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
[4] А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
[5] Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
[6] После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
[7] и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.
[8] Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
[9] Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе 'още' по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
[10] А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
[11] И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, 'имаше' в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
[12] След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
[13] В шестстотин и първата година 'на Ноевия живот', на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
[14] А на двадесет и седмия ден от втория месец земята 'съвършено' изсъхна.
[15] Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
[16] Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
[17] Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
[18] Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
[19] излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.
[20] И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
[21] и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
[22] Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.