[1] След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
[2] Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
[3] и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
[4] И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
[5] След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
[6] И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
[7] И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
[8] По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача.
[9] И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
[10] Каза му Бог: Името ти 'наистина' е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
[11] Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
[12] и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
[13] Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
[14] И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
[15] И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
[16] След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
[17] А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
[18] А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин.
[19] Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
[20] И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
[21] Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
[22] И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:
[23] синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
[24] синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
[25] а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
[26] и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
[27] После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
[28] И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
[29] И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.