[1] И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,
[2] защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
[3] остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;
[4] и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;
[5] понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.
[6] Затова Исаак се настани в Герар.
[7] И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, 'като си думаше': Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.
[8] А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.
[9] Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.
[10] И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.
[11] Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.
[12] И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.
[13] Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.
[14] Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;
[15] и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.
[16] И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
[17] Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
[18] А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.
[19] И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.
[20] Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова 'Исаак' нарече кладенеца Есен, понеже се караха за него.
[21] После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна.
[22] Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.
[23] От там отиде във Вирсавее.
[24] И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.
[25] И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
[26] Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата и военачалника си Фихола.
[27] И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?
[28] А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,
[29] че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега 'виждаме, че' ти си благословеният от Господа.
[30] Тогава 'Исаак' им даде угощение и те ядоха и пиха.
[31] На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.
[32] И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.
[33] И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.
[34] А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.
[35] Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.