[1] После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
[2] и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
[3] На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
[4] А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
[5] Не е ли тая 'чашата' с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
[6] И 'човекът', като ги настигна, каза им тия думи.
[7] А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
[8] Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
[9] Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
[10] А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
[11] Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
[12] И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
[13] Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
[14] И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
[15] И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
[16] Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
[17] Но 'Иосиф' рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
[18] Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
[19] Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
[20] И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
[21] И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
[22] И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
[23] А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
[24] И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
[25] А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
[26] ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
[27] И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
[28] Единият излезе от мене и си рекох: Навярно 'звяр' го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
[29] и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
[30] И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
[31] като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.
[32] Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
[33] Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
[34] Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.