[1] Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -
[2] Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.
[3] Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.
[4] Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
[5] Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.
[6] В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.
[7] Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.
[8] Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.
[9] Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?
[10] Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената.
[11] Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.
[12] Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.
[13] Завулон ще обитава край брега на езерото, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.
[14] Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;
[15] И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.
[16] Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.
[17] Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.
[18] Твоето спасение чаках, Господи.
[19] Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.
[20] Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.
[21] Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.
[22] Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.
[23] Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;
[24] Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -
[25] Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.
[26] Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.
[27] Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.
[28] Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, 'което му се падаше'.
[29] Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.
[30] В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която 'пещера' Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.
[31] Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
[32] Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.
[33] А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.