[1] След това Господ се яви на 'Авраама' при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата 'си' в горещината на деня.
[2] Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
[3] Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
[4] Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
[5] И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
[6] Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
[7] А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
[8] После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
[9] Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
[10] И рече 'Господ': До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
[11] А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
[12] И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
[13] А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
[14] Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
[15] Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не 'е тъй'; ти се засмя.
[16] Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
[17] И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
[18] тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
[19] Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
[20] И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
[21] ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
[22] Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
[23] И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
[24] Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
[25] Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
[26] И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
[27] А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
[28] може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
[29] А 'Авраам' пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
[30] А 'Авраам' рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
[31] А 'Авраам' рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя 'града'.
[32] Тогава 'Авраам' рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
[33] А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.