[1] А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.
[2] А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
[3] А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
[4] И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
[5] И Вала зачна и роди син на Якова.
[6] Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.
[7] И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
[8] Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим.
[9] Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.
[10] И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
[11] И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад.
[12] И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
[13] Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир.
[14] И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
[15] А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
[16] И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
[17] И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.
[18] Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.
[19] И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.
[20] И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.
[21] И после роди дъщеря, която наименува Дина.
[22] След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
[23] Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
[24] И наименува го Иосиф, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
[25] А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
[26] Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
[27] А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, 'остани; защото' разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
[28] Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
[29] А 'Яков' му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.
[30] Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
[31] А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
[32] ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и 'всяка' пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
[33] И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, 'ако се намери' у мене, ще се счита за крадена.
[34] И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
[35] И тъй в същия ден 'Лаван' отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на 'Якововите' синове,
[36] и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
[37] Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
[38] Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
[39] то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
[40] И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.
[41] И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
[42] А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
[43] Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.