[1] Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
[2] И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.
[3] И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
[4] Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.
[5] Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.
[6] Защото 'вече' две години гладът 'върлува' в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.
[7] Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
[8] И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
[9] Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
[10] Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.
[11] Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.
[12] И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.
[13] И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
[14] Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.
[15] И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
[16] И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
[17] И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
[18] И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
[19] А на тебе заповядвам 'да им речеш': Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
[20] При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
[21] И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
[22] На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
[23] И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
[24] Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
[25] И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
[26] И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
[27] Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
[28] И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.