[1] А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
[2] рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
[3] и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
[4] но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и 'от там' да вземеш жена за сина ми Исаака.
[5] А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
[6] Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
[7] Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.
[8] Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
[9] Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
[10] И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
[11] И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
[12] Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
[13] Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
[14] Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
[15] Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
[16] Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
[17] А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
[18] А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
[19] И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
[20] И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
[21] А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
[22] Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
[23] Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
[24] А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
[25] Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
[26] Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.
[27] И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
[28] А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.
[29] И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.
[30] Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
[31] И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
[32] И тъй, човекът влезе в къщи; а 'Лаван' разтовари камилите 'му' и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
[33] И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А 'Лаван' рече: Казвай.
[34] Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
[35] Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
[36] И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.
[37] И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
[38] Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и 'от там' да вземеш жена за сина ми.
[39] И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.
[40] Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
[41] 'Само' тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
[42] И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
[43] ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
[44] и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
[45] Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
[46] И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
[47] Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: 'Аз съм' дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
[48] И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
[49] Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, 'пак' ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
[50] А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
[51] Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
[52] Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
[53] И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
[54] Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, 'слугата' рече: Изпратете ме при господаря ми.
[55] А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
[56] Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
[57] А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
[58] И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
[59] И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
[60] И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
[61] И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
[62] А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
[63] И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.
[64] Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
[65] Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
[66] И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
[67] Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след 'смъртта' на майка си.