[1] И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
[2] Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
[3] И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
[4] И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
[5] А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
[6] И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
[7] Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
[8] А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
[9] А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
[10] затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
[11] Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му 'Исмаил'.
[12] Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
[13] Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
[14] Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; 'даде' й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
[15] Но изчерпи се водата в меха; и 'майка му' хвърли детето под един храст
[16] и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
[17] И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
[18] Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
[19] Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
[20] Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
[21] Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
[22] По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
[23] Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
[24] И рече Авраам: Заклевам се.
[25] Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
[26] Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
[27] Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор 'помежду си'.
[28] А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
[29] И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
[30] А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
[31] Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
[32] Така те сключиха договор във Вирсавее: и 'след това' станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
[33] И 'Авраам' посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
[34] И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.