[1] Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
[2] На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
[3] Ето моето оправдание пред тия, които изпитват 'поведението' ми:
[4] Нямаме ли право да ядем и да пием 'за сметка на църквите?'
[5] Нямаме ли право 'и ние', както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
[6] Или само аз и Варнава нямаме право да не работим 'за прехраната си?'
[7] Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
[8] По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
[9] Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли 'тук' се грижи Бог,
[10] или 'го казва' несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, 'трябва да вършее' с надежда, че ще участвува в плода.
[11] Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
[12] Ако други участвуват в 'това' право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
[13] Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
[14] Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
[15] Но аз не съм използувал ни една от тия 'наредби', нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
[16] Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
[17] Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само 'изпълнявам' повереното ми настойничество:
[18] И тъй, каква е моята награда? 'Тая' че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
[19] Защото, при все че съм свободен от всичките 'човеци', аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
[20] На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, 'станах' като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
[21] На тия, които нямат закон, 'станах' като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
[22] На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
[23] Всичко 'това' върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
[24] Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а 'само' един получава наградата? Така тичайте, щото да 'я' получите.
[25] И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те 'вършат това' за да получат тленен венец, а ние нетленен.
[26] И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
[27] но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.