Skip to content
Opens in a new window

[1] Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

[2] чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

[3] Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

[4] че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

[5] и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

[6] че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

[7] че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

[8] а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

[9] Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

[10] Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

[11] И тъй, било че аз 'се трудих повече', било че, така проповядваме 'и те и аз', и вие така сте повярвали.

[12] Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

[13] Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

[14] и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

[15] При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

[16] защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

[17] и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

[18] Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

[19] Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

[20] Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

[21] Понеже, както чрез човека 'дойде' смъртта, така чрез човека 'дойде' възкресението на мъртвите.

[22] Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

[23] Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

[24] Тогава 'ще бъде' краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

[25] Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

[26] И смъртта, най-последен враг, 'и тя' ще бъде унищожена,

[27] защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е 'вече' покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

[28] когато 'казвам', ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

[29] Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

[30] Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

[31] Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

[32] Ако, по човешки 'казано', съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

[33] Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

[34] Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои 'от вас' не познават Бога. 'Това' казвам, за да ви направя да се засрамите.

[35] Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

[36] Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

[37] И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, 'каквото' се случи, пшенично или някое друго;

[38] но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

[39] Всяка плът не е еднаква; но друга е 'плътта' на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

[40] Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

[41] Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

[42] Така е и възкресението на мъртвите. 'Тялото' се сее в тление, възкръсва в нетление;

[43] сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

[44] сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно 'тяло'.

[45] Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам 'стана' животворящ дух.

[46] Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

[47] Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

[48] Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

[49] И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

[50] А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

[51] Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

[52] в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

[53] Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

[54] А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

[55] О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

[56] Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

[57] но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

[58] Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

1 Коринтяни — Chapters