[1] А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.
[2] Но, за 'да се избягват' блудодеянията, нека всеки 'мъж' има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.
[3] Мъжът нека има с жената дължимото 'към нея' сношение; подобно и жената с мъжа.
[4] Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
[5] Не лишавайте един друг от 'съпружеско сношение', освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
[6] Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.
[7] Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.
[8] А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
[9] Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.
[10] А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
[11] (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
[12] А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
[13] И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.
[14] Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, 'своя мъж;' инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
[15] Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива 'случаи' братът или сестрата не са поробени 'на брачния закон'. Бог, обаче, ни е призвал към мир.
[16] Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?
[17] Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил 'сили', и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.
[18] Обрязан ли е бил призован някой 'във вярата', да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.
[19] Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но 'важното е' пазенето на Божиите заповеди.
[20] Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован 'във вярата'.
[21] 'В положение на' роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай 'случая');
[22] защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.
[23] С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.
[24] Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
[25] Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
[26] И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.
[27] Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
[28] Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
[29] Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
[30] и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че 'нищо' не притежават;
[31] и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.
[32] А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;
[33] а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
[34] Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
[35] И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.
[36] Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към 'дъщеря' си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.
[37] Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт 'да изпълни' волята си, и е решил в сърцето си да държи 'дъщеря' си девицата 'неомъжена', ще направи добре.
[38] Така щото, който омъжи 'дъщеря' си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.
[39] Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.
[40] Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.