[1] Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
[2] При туй, което тук се изисква от настойниците е, 'всеки' да се намери верен.
[3] А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки 'съд;' даже аз не съдя сам себе си.
[4] Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
[5] Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи 'подобаващата' нему похвала от Бога.
[6] И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не 'престъпвате' границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
[7] Защото, кой те прави да се отличаваш 'от другиго?' И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
[8] Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате 'и то' без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
[9] защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
[10] ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
[11] Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
[12] трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
[13] като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
[14] Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
[15] Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
[16] Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
[17] По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива 'пътища', каквито получавам навсякъде във всяка църква.
[18] Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
[19] Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
[20] Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
[21] Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?