[1] И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
[2] С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте 'да го приемете', а и сега още не можете.
[3] Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
[4] Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли 'като' човеци 'слаби?'
[5] Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? 'Те са' служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки 'от тях'.
[6] Аз насадих, Аполос напои, но Господ 'прави да' расте.
[7] И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който 'прави да' расте.
[8] Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
[9] защото сме съработници на Бога, 'като' вие сте Божия нива, Божие здание.
[10] Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
[11] Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
[12] И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
[13] всекиму работата ще стане явна 'каква е;' защото 'Господният' ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
[14] Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
[15] А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
[16] Не знаете ли, че сте храм на Бога, и 'че' Божият Дух живее във вас?
[17] Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който 'храм' сте вие.
[18] Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
[19] Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";
[20] и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".
[21] Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
[22] било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
[23] а вие сте Христови, а Христос Божий.