Skip to content
Opens in a new window

[1] При това, братя, желая да разберете и за духовните 'дарби'.

[2] Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

[3] Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

[4] Дарбите са различни; но Духът е същият.

[5] Службите са различни; но Господ е същият.

[6] Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките 'човеци'.

[7] А на всеки се дава проявяването на Духа за 'обща' полза.

[8] Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

[9] на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

[10] на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг 'да говори' разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

[11] А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

[12] Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, 'пак' са едно тяло, така е и Христос.

[13] Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух 'да съставляваме' едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

[14] Защото тялото не се състои от една част, а от много.

[15] Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

[16] И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

[17] Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

[18] Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

[19] Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

[20] Но сега те са много части, а едно тяло.

[21] И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

[22] Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

[23] и тия 'части' на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни 'части' получават най-голямо благоприличие.

[24] А благоприличните ни 'части' нямат нужда 'от това'. Но Бог е сглобил тялото 'така', че е дал по-голяма почит на оная част, която не 'я' притежава;

[25] за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

[26] И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави 'една' част, всичките части се радват заедно с нея.

[27] А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

[28] И Бог е поставил някои в църквата 'да бъдат': първо апостоли, второ пророци, трето учители, 'други да правят' чудеса, 'някои имат' изцелителни дарби, 'други с дарби' на помагания, 'на' управлявания, 'на говорене' разни езици.

[29] Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички 'вършат' ли велики дела?

[30] Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

[31] Копнейте за по-големите дарби; а при все това 'аз' ви показвам един превъзходен път.

1 Коринтяни — Chapters