[1] А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание 'да разрешим въпроса!' Но знанието възгордява, а любовта назидава.
[2] Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.
[3] Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.
[4] Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв 'бог, изобразен от' идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.
[5] Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),
[6] но за нас има 'само' един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
[7] Но 'това' знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат 'месото' като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.
[8] А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.
[9] Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.
[10] Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
[11] И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.
[12] А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,
[13] Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.