[1] Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
[2] И ако имам пророческа 'дарба', и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
[3] И ако раздам всичкия си имот за прехрана на 'сиромасите', и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
[4] Любовта дълго търпи 'и' е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
[5] не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
[6] не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
[7] всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
[8] Любовта никога не отпада; 'другите дарби', обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
[9] Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
[10] но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
[11] Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
[12] Защото сега виждаме 'нещата' неясно, като в огледало, а тогава 'ще ги видим' лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
[13] И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.