Skip to content
Opens in a new window

[1] Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за 'дарбата' да пророкувате.

[2] Защото, който говори на 'непознат' език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не 'му' разбира, понеже с духа 'си' говори тайни.

[3] А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

[4] Който говори на 'непознат' език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

[5] Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори 'разни' езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

[6] 'Кажете' сега, братя, ако дойда при вас и говоря 'непознати' езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или 'някое' откровение, или знание, или пророчество, или поука?

[7] Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

[8] Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

[9] Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с 'някакво' значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

[10] Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един 'от тях' не е без значение.

[11] Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори 'ще бъде' другоезичен за мене.

[12] Така и вие, понеже копнеете за духовните 'дарби', старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

[13] Затова, който говори на 'непознат' език, нека се моли 'за дарбата и' да тълкува.

[14] Защото, ако се моля на 'непознат' език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

[15] Тогава що? Ще се моля с духа си, 'но' ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, 'но' ще пея и с ума си.

[16] Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

[17] Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

[18] Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

[19] обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на 'непознат' език.

[20] Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

[21] В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

[22] Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството 'е белег' не за невярващите, а за вярващите.

[23] И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на 'непознати' езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

[24] Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

[25] тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

[26] Тогава, братя, що става 'между вас?' Когато се събирате всеки има 'да предлага' псалом, има поучение, има откровение, има 'да говори непознат' език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

[27] Ако някой говори на непознат език, 'нека говорят' по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

[28] Но ако няма тълкувател, 'такъв' нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

[29] От пророците нека говорят 'само' двама или трима, а другите да разсъждават.

[30] Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

[31] Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

[32] и духовете на пророците се покоряват на 'самите' пророци.

[33] Защото Бог не е 'Бог' на безредие, а на мир, както и 'поучавам' по всичките църкви на светиите.

[34] Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

[35] Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

[36] Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

[37] Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

[38] Но ако някой не 'иска да' признае, нека не признае.

[39] Затова, братя мои, копнейте за 'дарбата да' пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

[40] Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

1 Коринтяни — Chapters