[1] И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“
[2] А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях.
[3] Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели.
[4] И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус.
[5] Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“
[6] Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени.
[7] Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“
[8] И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.
[9] А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.
[10] Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.
[11] И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“
[12] А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен,
[13] казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“
[14] Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях.
[15] Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха.
[16] Той ги попита: „За какво спорите с тях?“
[17] Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота.
[18] Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“
[19] Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“
[20] И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.
[21] Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.
[22] Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“
[23] Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“
[24] Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“
[25] А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“
[26] И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло.
[27] Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
[28] И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“
[29] Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
[30] Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае,
[31] като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“
[32] Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.
[33] След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“
[34] Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям.
[35] Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“
[36] И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза:
[37] „Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“
[38] Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“
[39] А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене.
[40] Защото, който не е против вас, той е с вас.
[41] И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си.
[42] А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето.
[43] Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън,
[44] където червеят им не умира и огънят не угасва.
[45] Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън,
[46] където червеят им не умира и огънят не угасва.
[47] Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад,
[48] където червеят им не умира и огънят не угасва.
[49] Защото всеки с огън ще се осоли и всяка жертва със сол ще се осоли.
[50] Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“