[1] До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус,
[2] но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“
[3] А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му.
[4] А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото?
[5] Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея.
[6] Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене.
[7] Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате.
[8] Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение.
[9] Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
[10] Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.
[11] А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.
[12] В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
[13] Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него.
[14] Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“
[15] Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“
[16] След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
[17] А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте.
[18] Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“
[19] А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?“
[20] Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото.
[21] Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
[22] Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“
[23] И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички.
[24] Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива.
[25] Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“
[26] И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
[27] Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете.
[28] Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“
[29] А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“
[30] Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“
[31] Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.
[32] Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“
[33] Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби.
[34] Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“
[35] След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час.
[36] И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“
[37] И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
[38] Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“
[39] Отново отиде да се помоли и изрече същите думи.
[40] А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят.
[41] Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците.
[42] Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
[43] Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите.
[44] А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“
[45] Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна.
[46] А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха.
[47] Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
[48] Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите.
[49] Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“
[50] Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха.
[51] Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците заловиха и него.
[52] Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.
[53] Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници.
[54] А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.
[55] Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят,
[56] защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви.
[57] И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите:
[58] „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“
[59] Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво.
[60] Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“
[61] Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“
[62] А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“
[63] Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели?
[64] Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.
[65] Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.
[66] Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.
[67] Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“
[68] Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.
[69] Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“
[70] А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв.“
[71] Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“
[72] Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.